Докато в „Цената на златото" писателят осветлява възвисяващо-героичната връзка на човека и народа с историята, в „Завръщане" е разкрито трагичното крушение на личността пред историческата непреодолимост. Макар посоките, от които е видян проблемът за взаимоотношението между човека и историята, да са полярно противоположни, макар пред нас да се разгръщат крайностите на човешкия дух в победа и поражение, художествената мисъл в дилогията на Генчо Стоев е единна в сърцевината си, защото произтича от диалектиката на противоречивото и неравномерно историческо движение. Писателят не смесва явленията, техният водораздел определя всъщност идейно-естетическата самостоятелност на двете повести, но тая самостоятелност непрекъснато предугажда и други стойности.
И както в реалността полетът не може да бъде отделен от падането, светлината - от мрака, душевната победа - от страданието, така в художествената концепция на писателя са неразчленими гордото израстване на човека и неговата трагична неудовлетвореност. „Цената на златото" и „Завръщане" са единни части в книга, в която личността се изправя пред решителни кръстопътища и творейки съдбата според историческите възможности, веднъж възкръсва в порива за свобода, а друг път е поломена от непредотвратимия ход на събитията. В движението на писателя от силата до слабостта, от гигантския подем до ограничеността на индивидуалната съдба сред безвремието няма да открием и следа от фаталистична съзерцателност.
|