Читателят вече е разбрал, че това е книга от по-особено естество. Тъкмо защото тя заговаря за еротика и авантюризъм, а го насочва към Възраждането. Знае се, че то, още в собствените си граници, се изживява като синоним на строг патриархален морал и порядки. И сега, при ширещото се тотално недоверие към миналото, възрожденският човек продължава да въплъщава представата за пълно подчиняване на личното „Аз" на националните потребности.
Пък и фактът, че тази книга се предлага от автор, чието професионално задължение е да се занимава с проблемите на „сериозната" литература, също идва със своите рискове. Достатъчно ли е оправданието, че животът на всеки авантюрист, както и всяка любовна история, са със свой неповторим „сюжет" - напомнящ с много от себе си сюжетите на художествените текстове, в много от случаите наситен и зареден с повече занимателност и интригуващи потенции, отколкото тях? В този смисъл те са „литература", а може би с някои неща - и „повече от литература"...
|