Думата "руна" произхожда от стороисландската дума рун и от старогерманската руна, която означава "шепот" или "тайно". В староанглийски думата означавала "тайнство". Едно по-пълно определение на руна може да бъде "прошепнато тайно тайнство".
Великият пътуващ шаман Один, опитвайки се да получи нещо стойностно за човечеството, изтърпява наложено от самия себе си изпитание - виси надолу с главата от едно дърво девет денонощия без храна и вода, прободен от собственото си копие. По време на страданието изгубва едното си око, но открива руните, поднесени му като дар за хората от необикновената реалност на шаманския опит. Те дават средство за придобиване на знание за скритите сили на Природата и правят възможно развитието на възприятията отвъд обсега но физическите сетива - "виждане" с духа чрез отварянето на "вътрешното" око, и "чувонето" на нечути звуци чрез отварянето на "вътрешното" ухо. Личното преобразяване става възможно, защото самите руни са велики преобразяващи сили.
Пренесли до нас през вековете древните нордически традиции, руните ни учат как да гледаме на обкръжаващия свят, за да усетим взаимодействието между физическо и духовно, външно и вътрешно, проявено и непроявено.
Руническият оракул може да ни даде ключ за достигане до най-съкровените ни желания, за да сътворим бъдещето, за което мечтаем.
|