Архив за средновековна философия и култура. Свитък Х -

Архив за средновековна философия и култура. Свитък Х
Автор:
Обем: 240 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Лик"
Мека подвързия
Дата на включване: 2004-04-21
Нашата цена: 9.10 лв
 

Книгата не е в наличност
Настоящият брой на Архив за средновековна философия и култура е десетият и излиза в десетата година след публикуването на първия брой през 1994 г. Тази година справедливо се схваща днес като решаваща за издателската дейност в областта на философската медиевистика и за самата специалност в България. Струва си на това място да бъде накратко припомнена предисторията на тези събития.
Както е известно, по време на комунистическата диктатура бе немислимо едно нормално развитие и официално изграждане на философска медиевистика в България. Средновековната философия, християнски определена в съществени свои части, стоеше - и стои - в мощно противоречие с комунистическата идеология. Затова малкото текстове и преводи, които все пак бяха публикувани най-вече през 80те години на XX век, следва да бъдат оценявани като резултат от пролуки в цензурата, от личен риск на отделни издатели или просто като случайност. За разлика от други философски течения, прекратени по силата на „единствено правилната философия" обаче, философската медиевистика в България няма и докомунистически корени, философската култура в България се доминира през XIX и XX век от предразсъдъците на модернизма, доведени от комунистичекия начин на мислене до техните последни и абсурдни консеквенции.
С известно основание началото на академичните изследвания в областта на философската медиевистика може да бъде свързвано с научната дейност на Ради Радев. Неговите отделни публикации от средата на 60-те години на XX век нямат обаче претенцията и намерението да положат основите на школа. Така наречената „българска школа" за философска медиевистика възникна през 1983/1984 г., когато около тогавашния университетски асистент Цочо Бояджиев се събра група млади изследователи (асистенти и студенти от Софийския университет). Още тогава водещите фигури (Калин Янакиев, Олег Георгиев, Георги Каприев) остават и до днес меродавни за облика на тази школа…