Мащаб 1:300
Макет за напреднали
Това е третият по големина паметник на българската възрожденска култура и архитектура. Разположен е в красива местност на брега на р. Черни Осъм на 10 км. от гр. Троян. За неговата ранна история няма достатъчно данни, но се предполага, че неизвестен монах - отшелник е построил тук през XVI в. малка дървена църква.
През XVIII в. при игумен Христофор тя е преустроена и обзаведена, а по-късно на нейно място е построена нова през 1835 г. Историята на Троянският манастир през XV - XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на родолюбиви и будни монаси, както и на поддръжката на жителите от околните балкански селца. С тяхна помощ през втората половина на XVII в. източно от манастира е изграден скитът "Св. Никола", а през 1830 г. - скитът "Св. Йоан Предтеча . През същата година в резултат на настоятелните молби на монасите и родолюбивото население, цариградският патриарх издал грамота, с която го обявил за ставропигиален /независим/.
През цялото си съществуване Троянският манастир е бил средище на българската духовност. Тук а съставяни и преписвани много книги, а преди Освобождението килийно училище е давало образование на много духовници, като Йосиф Соколски, Онуфрий Габровски и др. Дори монахът - художник Лекитий, създател на няколко щампи, е творил в тази пропита от духовност среда.
През 1835 г. е построена новата църква и са разширени жилищните постройки. Цялото местно население се включило в грандиозния строеж под ръководството на майстор Константин от с. Пещера. През 1865 г., до построеното западно крило, майстор Иван от с. Млечево издигнал единствената по рода си четири етажна кула - камбанария.
Уникален паметник на културата в Троянският манастир е църквата "Успение Богородично". Тя е еднокорабна постройка /наос и притвор/, двуделна по остта изток - запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. Изографисана е от прочутия възрожденски художник Захарий Зограф. Неговите неповторими стенописи покриват всички вътрешни стени на храма. Дърворезбата е другият важен елемент във вътрешната архитектура на манастира -иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита носят характерните особености на Тревненската дърворезбарска школа. Величествеността в интериора се допълва от иконите на иконостаса. Те носят типичните белези на Самоковската школа. Особено място в богатата колекция от икони на манастира заемат иконата "Св. Богородица Троеручница" /XVIII в./, "Рождество Богородично" и мн. др.
С изграждането на стопанския двор в края на XIX в. окончателно е оформен сегашния вид на манастира.
|