Златният телец - И. Илф, Е. Петров
Златният телец | |||
| |||
- Значи мислите - попита след малко Балаганов, - че ако се намери такъв таен милионер, тогава?... - Не продължавайте. Знам какво искате да кажете. Не, не, нищо подобно. Аз няма да го душа с възглавница, нито да го удрям с лъскав пистолет по главата. Не, никакви идиотщини. Ех, само да можех да намеря такъв индивидум! Така ще подредя всичко, че той сам да ми донесе парите си на чинийка с небесносиня ивичка. - Това е чудесно! - усмихна се доверчиво Балаганов. - Петстотин хиляди на чинийка с небесносиня ивичка! Той стана и почна да обикаля масата. Примляскваше жалостиво с език, спираше и даже отваряше уста -ха да каже нещо, - но не го казваше, сядаше и пак ставаше. Остап равнодушно наблюдаваше еволюциите на Балаганов. - Сам ли ще ги донесе? - попита изведнъж със скърцащ глас Балаганов. - На чинийка? Ами ако не ги донесе? И къде е това Рио де Жанейро? Далече ли е? И няма как там всички да са в бели панталони. Я стига, Бвндер. С петстотин хиляди човек може и тук добре да си преживява. - Безспорно, безспорно - каза весело Остап, - може да си преживява. Ама я не пляскайте залудо с криле. Нали ги нямате тези петстотин хиляди. На безгрижното, нвразорано чело на Балаганов се появи дълбока бръчка. Той погледна колебливо Остап и процеди: - Аз познавам такъв милионер. Работата може и да стане. |