Демографският срив в България и възможности за усъвършенстване на демографската политика - Николай Гълъбов

Демографският срив в България и възможности за усъвършенстване на демографската политика
Автор: Николай Гълъбов
Обем: 198 стр.
Формат в мм.: 165х235
Издател: ИК "Сиела"
Мека подвързия
Дата на включване: 2005-11-18
Нашата цена: 8.60 лв
 

Книгата не е в наличност
Човешките ресурси са главната производителна сила на едно съвременно общество, неговият „човешки капитал". Освен социално, човекът е и биологично същество. Извън биологичното е невъзможно съществуването и развитието на социалното, но само то е недостатъчно. Пример за това е разликата в стандарта на развитите индустриални страни и типичните развиващи се страни, често богати количествено на човешки ресурси, както и на природни, но със задълбочаващо се изоставане в сравнение с първата група в икономическо отношение и жизнено равнище.
В последно време и в България множество публикации от най-различно естество в една или друга степен третират тези въпроси. Повечето от тях обаче са посветени на отделни по-частни проблеми (демографски и социални), а други имат основно публицистичен характер. Липсват достатъчно по-комплексни разработки, с по-добро и задълбочено познаване както на демографските данни, така и на реалните възможности за икономическо (и друго) въздействие, за формулиране на по-ясни цели и обогатяване на инструментариума за постигането им. От друга страна, натрупаните в тях изводи и предложения, както и повдигнатите въпроси, са ценна основа за по-нататъшни изследвания.
Предмет на разглеждане в настоящата разработка са възможностите за предимно икономическо въздействие върху възпроизводството на човешките ресурси на България като цяло, а не на отделна група (напр. деца от проблемни семейства или даровити деца, или такива с увреждания, от етническите малцинства и т. н.). Доколкото целта е съчетаване на количественото и качественото възпроизводство на бъдеща работна сила, в центъра са проблемите на първите две деца в семейството, като цифра, най-близка до простото възпроизводство (възстановителната плодовитост) и реална цел за България и всички съвременни европейски страни в средносрочен период (20-25 г.).
Като изходна предпоставка на анализа служи твърдението, че демографските процеси и активност в някаква, и то съществена степен, зависят от икономическите интереси и следователно чрез тях може да се въздейства върху поведението на двойката и семейството. Освен това не подлежи на съмнение, че икономическите възможности влияят върху качественото развитие на подрастващите и то сравнително директно. Разбира се, това не означава, че простото „наливане на пари", дори в подходящи форми (инструментариум), е ключ към всички проблеми. Процесите тук се влияят и от редица неикономически фактори, преплитащи се с икономическите. В това отношение съществува значително разнообразие на мнения сред експертите и изследователите, така че не може да се говори за единна демографска теория.
Ръководно начало в изследването е засилване на активните икономически мерки, т. е. тези, съобразени с пазарния характер на българската икономика, и следователно засилващи (или поне запазващи) стимулите към повече и по-квалифициран труд. В съответствие с това се набляга на принципите на равенството и всеобщността, а не на избирателността (диференцираността).
България е част от Европа не само географски, но и като история, култура, бит и традиции. Същевременно тя се намира в нейната периферия, в непосредствена близост със страните от т. нар. „трети свят" и по-специално - с Азия и Африка. Това налага при изследването широко да се използват статистически сравнения с останалите страни в света и по- специално с европейските, както за оценка на миналите и потенциалните изменения и тенденции, така и в аспекта на взаимодействията от гледна точка на външната миграция.
С цел конкретност на разработката са използвани широк кръг публикации на ООН, Съвета на Европа, данни от преброяванията в България, както и други национални статистически данни. Използвани са и редица публикации, анализи, прогнози и анкети, както и някои досегашни разработки на самия автор.
Крайната цел е да се даде един обобщаващ (макар и неизчерпателен) материал, формулиращ конкретни изводи и предложения в помощ както на по-нататъшните научни изследвания, така и на непосредствената практика в дадената област. В този смисъл авторът се включва със свое виждане в научната дискусия, без претенции да има последната дума.
Поради своя комплексен характер монографията представлява интерес както за научни работници, така и за по-широк кръг лица, интересуващи се от проблемите и перспективите на българската нация. Богато илюстрирана с фактически данни, тя може да се използва и като учебно помагало за студенти.

Авторът е признателен на своите колеги от Експертния, и особено - от
Научния съвет на Икономическия институт при БАН, както и на рецензента проф. д-р Катя Владимирова. Той е дълбоко благодарен и на съпругата си Невяна Гълъбова за статистическата обработка на данните, техническото и методическото съдействие.