В „Ден последен - ден Господен" покрай видимия конфликт между народа и официалната власт (на който ще бъде противопоставена хармонията между масата и народната власт) има един скрит - между Теодосий и Момчил. Двамата са олицетворение на два типа характери: на съзерцанието и на действието. Кой е двигателят на историята и на обществото: активната политическа личност или пасивният съзерцател? Не целостта на догмата или на отвлечената идея защитава Теодосий (този роден брат на Альоша Карамазов), а за целостта и неприкосновеността на човешката душа е загрижен той. За него е ясно, хлябът не е достатъчен, за да бъде човек доволен и щастлив. Мир и спокойствие му трябват, красота и добрина са му нужни, за да живее хармонично. Хората трябва да бъдат братя, да се разбират, да се обичат – враждата ги погубва и разрушава. Идеите на Теодосий, смирени и разлагащи, са всъщност продължени от Момчил, чиято борба прераства в борба за социално равенство. Почти винаги социалните движения се раждат благодарение съзерцанията и съпротивата на мислителя срещу злото и насилието; те са благодатната почва, върху която покълват революциите. |