Под палмите на Кения - Капка Кукай
Под палмите на Кения | |||
| |||
Тя беше обичала Теодор. И той я беше обичал. По своему И беше държал на нея, нуждаеше се от нея до последния миг от живота си... Вдовицата и гостите тръгнаха към ресторанта, където щяха да се почерпят в памет на починалия и да си поприказват за него, припомняйки си за неизтощимата му и неугасима страст към всичко красиво. По-късно, като се разделяше с поканените и тръгваше към къщи, Екатерина поиска да остане сама с мъката си. Помоли и дори сина си да не я придружава. Останала сама, щеше отново да си спомни за любимия човек и да даде воля на сълзите си. Но тя не се чувстваше самотна и изоставена. По някакъв начин самата мисъл за съпруга й я караше да усеща присъствието му. Той беше част от живота й. И щеше да си остане част от него. Любимата мелодия "Малайка" отново зазвуча в нея. Като последно сбогом към Теодор, но и като обещание, че той и любовта им ще останат в сърцето й завинаги. Тя беше обичала. И беше простила. Всичко е човешко... |