В историята на световната култура Шекспир единствен остава актуален векове наред. Можем да кажем, че Омир е баща на епоса, Есхил - баща на трагедията, а Еврипид - на съвременната драматургия. Но техният принос е преди всичко исторически. Докато творчеството на Шекспир се вписва успешно в културата на XXI век.
Неговите комедии, трагедии, хроники и трагикомедии се играят и днес по света, защото съдържат общочовешки послания, универсални стойности и вечни въпроси. Те поставят политологични проблеми - за властта и отговорността, за войната и мира, за тиранията и свободата; социокултурни проблеми - за ролята на изкуството, за актьорската игра, маската и демаскирането във всекидневието; етични проблеми - за доброто и злото, за правото на избор и ограничеността на избора, за любовта, дълга и щастието; философски проблеми - за смисъла на съществуването, за преходността и вечността, за устройството на космоса и мястото на човека в него. Тази проблематика е рамкирана от конкретни исторически събития в хрониките, видяна е като комичен сблъсък с оптимистичен изход в комедиите, интерпретирана е като неразрешим конфликт с трагичен край в трагедиите.
Най-разискваната и най-играна творба на Шекспир е трагедията „Хамлет". Всяка епоха я разчита по свой начин и я вплита в културната парадигма на своето време.
|
