ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА - поет, прозаик, есеист. Родена в София, в семейство на учители. Израства в дом с богата библиотека и духовни ценности. Висше образование получава в Москва - постъпва в ГИТИС (Държавния институт за театрално изкуство), специалност режисура, но скоро след това е приета в Литературния институт „Максим Горки". Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва Писателската програма при Държавния университет в Айова - САЩ (1980).
В ранна възраст играе главни детски роли в експерименталния Опитен театър на Стефан Сърчаджиев и Петър Стойчев. Още ученичка в гимназията, за първи път печата стихове във в. „Литературен фронт" с главен редактор Н. Фурнаджиев. Като студентка издава първата си книга стихове (изд. „Народна младеж"), по същото време преведена на руски от П. Антоколски, М. Алигер, Ю. Друнина, Вл. Солоухин и други. Тази книга излиза и в Москва. Руската литературна критика я посреща много положително. През петдесетте години младата българка е в кръга на големия руски поет Павел Антоколски заедно със С. Гудзенко, М. Луконин, Б. Окуджава, Вл. Соколов, Е. Евтушенко, Б. Ахмадулина и други.
Автор е на 50 книги поезия, проза, есеистика, творби за деца. Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й достига един милион екземпляра. Десетки чуждестранни периодични издания са публикували нейни творби. У нас и в редица други страни като Индия, Великобритания, Русия, Сърбия, Чехия, Алжир, Полша и др. изнася свои авторски рецитали. Между книгите, които й носят най-голяма известност и признание, са „Обич и мъка", „Една есен в Америка", „Вулканите на Мексико димят", „Душите ни са заедно", „Пиша - значи обичам", „Япония без кимоно и ветрило", „След полунощ", „Болка на глас" и други.
|