Вечерна дъга. Стихотворения, писани този век - Георги Константинов
Вечерна дъга. Стихотворения, писани този век | |||
| |||
Загледан към звездите... Седя на камъка. От слънце осветен. Подобно скулптурата на Роден, мълча над своите мисли. И ден след ден потъвам в себе си, потъвам... Докато камъкът не седне върху мен. |