Тези прекрасни десет стихотворения не са поезия адресирана за деца, нито поезия възпяваща детството. Те са стихове на детето, което бе съхранил в себе си поет. Три от тях — „Игра на луната", „Дъжд" и „Златни сандалки", смятам за класика в богатата и стойностна българска поезия за деца, защото са златни следи от сандалките на детската чувствителност и детското въображение, които обясняват явлението Христо Фотев. |