ПАРФЮМЪТ. Историята на един убиец - Патрик Зюскинд
ПАРФЮМЪТ. Историята на един убиец | |||
| |||
Никой не може да устои на ужасяващо-красивата история на едно чудовище с невероятно фин нюх. Силно и увлекателно. Въздействието на тази книга ще продължи дълго.
ПАТРИК ЗЮСКИНД е роден през 1949 г. в Германия. Получава музикално образование, следва история в Мюнхенския университет и в Екс-ан-Прованс. Работи в патентния отдел на “Сименс”, като пианист в танцбар, треньор по тенис на маса… Литературният му дебют е едноактният монолог “Контрабасът”, следват “Парфюмът”, “Гълъбът” и др. Носител е на редица литературни награди, а “Парфюмът” е определен за един от най-известните романи, писани на немски език, и една от най-четените книги в света. Екранизацията на “Парфюмът”
е филмова сензация
ПЪТЯТ НА “ПАРФЮМЪТ” КЪМ ЕКРАНА ТОМ ТИКВЕР – режисьорът (Бягай Лола, Принцесата и войнът)
се натъква на романа "Парфюмът" едва 20-годишен, в период, когато е всеяден читател. Интересува се повече от съвременна тематика, историческите романи не го привличат. Този роман обаче го впечатлява, архаизмът и универсалността на историята го разтърсват дълбоко. Най-общото му усещане при прочита било: "Мрак". Тиквер казва, че за него това е роман, пълен със заслепяващи сетивата исторически платна, с велики, драматични, драстични, жестоки моменти: раждане на бебе на рибния пазар, откритието на Париж – подобен на октопод, филигранно изпълнените убийства над идеализирани жертви, театрален и неочакван край. "Драстичността на Зюскинд е разтърсваща, впечатляваща, тя захапва голия живот до кокала. И тогава, и сега най-много ми харесва, че книгата успява да намери изключително пластична, физически почти алармираща, тревожеща форма за една в дълбочината си по-скоро нежна и трагична история."
Навярно Зюскинд е предвидил подобно поведение на читателя. Според Тиквер, той почти незабележимо ни прави съюзници и съучастници на един престъпник и даже ни оставя да се надяваме на неговото просветление и спасение, при все, че сме наясно: гибелта му е неизбежна. Тиквер открива в романа странен и силен социален момент: Очевидно в онази епоха финесът, изисканите ухания, хигиената и грижата за себе си е била привилегия само на богатите. И ето един невзрачен, беден младеж, благодарение на своите сетива, създава за себе си шедьовър на уханието – някаква свръхмиризма. И става звезда, в днешния смисъл. Това напомня на Тиквер за днешните поп-звезди и идоли: ексцентрични, ненормални, склонни дори към разни операции по тялото си, само и само да постигнат някакъв идеал, който все пак никога не постигат. "Романът "Парфюмът" е изпълнен точно с тази трагичност", смята Тиквер. Самата тема коства на режисьора и екипа огромни усилия. Те прекарват продължително време в Грас – световната столица на парфюмерията. "Там живеят най-прочутите и скъпоплатени експерти "носове", нещо като музиканти с абсолютен слух", разказва Тиквер, "нещо като феномени с безпогрешен нюх, обоняние. Повечето информация в самия роман е взета от такива експерти." А как е избрал актьорите? Също изключително трудно. След продължителни търсения, агентка го насочва към английския театрален актьор Бен Уишоу – тогава в ролята на Хамлет. И Тиквер веднага го избира. С женските персонажи е още по-трудно, но пък изборът е по-голям. А що се отнася до ролята на Балдини – Тиквер винаги си е представял единствено и само Дъстин Хофман в нея. БЕРНД АЙХИНГЕР – продуцентът (Приказка без край, Крахът на Третия райх) за първи път прочита романа през 80-те години на ХХ в. и веднага иска да го филмира. С Патрик Зюскинд са добри приятели, но въпреки това писателят упорства години наред и не дава съгласието си. Цели 15 години. Едва през 2000 година Бернд Айхингер най-сетне усеща, че Патрик е склонен да преговаря за филмовите права. Бернд обаче се обажда направо в издателството, оттам му казват "да" и определят сумата. Защо тази книга има такъв успех? Отговорът на продуцента е кратък и ясен: "Романът "Парфюмът" е в истинския и буквалния смисъл един "оригинал".
А как е решил, че точно Том Тиквер е подходящият режисьор? Без да бърза, Айхингер разделя работата на два етапа – заедно с Тиквер пишат сценария и успоредно с това осъществяват подготовката. "И колкото повече пишехме, толкова по-ясно разбирах, че Том е човекът за екранизацията на тази книга". Какъв аромат си представя другият сценарист Андрю Бъркин (Името на розата, Жана Д`Арк), когато чете романа и гледа филма: "Мускус и дъбов мъх, с нотка тубероза и нотка тибетска котка", смее се Бъркин. БЕН УИШОУ
ДЪСТИН ХОФМАН
|