Книгата представлява многостранно проучване в сравнителен план на сръбската и българската книжовна продукция в синхронен и диахронен аспект – за ХІІІ в. и предходните векове. Монографията е пръв опит компаративно да се изследва една неразработена област в литературната история на две близки и типологически сходни литератури. Ръкописната традиция е обхваната цялостно, въз основа на археографски наблюдения и анализ на конкретните текстове. Процесите и явленията в литературоведски аспект са характеризирани плътно. Очертани са общите тенденции и различията в развитието на книжовния процес в българската и сръбската литература през ХІІІ в. Това е първо изследване от български автор върху проблемите на старата сръбска литература за определен хронологически период. Сръбските изследвания в тази област са или обобщаващи върху цялото Средновековие, или свързани с отделен автор. За първи път се прави съпоставка между смятания за неясен в културно-исторически аспект български ХІІІ в. и съответстващия период на разцвет на сръбската книжнина. Досега не е правено систематизирано изследване върху ролята на старобългарското книжовно наследство от предходните векове в корпуса от църковни и богослужебни книги в сръбската книжнина от ХІІІ в. – началото на ХІV в. Основен акцент авторката поставя върху решаващата роля на старобългарската книжнина на Златния век и най-вече на оригиналното наследство на Кирило-Методиевите ученици и на книжовници от Охридската и Преславската книжовна школа за развитието на сръбската литература през ХІІІ в.
|