След като успешно приключва аферата с изрисуваните по парижките врати четворки (“Бягай и не бързай да се връщаш”) и едва възстановил се от драматичните събития в Квебек и Париж, където разкрива кой извършва убийства в продължение на петдесет години (“Ветровете на Нептун”), комисарят Адамсберг от Криминалната бригада на френската полиция отново се развихря. Впрочем “развихря” едва ли е точната дума за това супероригинално ченге, което разнищва престъпленията, като безцелно се шляе по улиците и унесено брои чайките над Сена. Този път Адамсберг трябва да открие какво е търсено в двата разкопани гроба, наистина ли двете стари моми са загинали при злополука, кой и защо е убил двамата здравеняци, открити в един от крайните парижки квартали. И той ще го стори с присъщите му ум и досетливост. Читателят ще научи и твърде любопитни подробности за рогата на елените и за пенисната кост на котараците.
Всичко това в поредния искрящ от находчивост и хумор роман на Фред Варгас “Във вечната гора”.
|