Антикапиталистическото мислене - Лудвиг фон Мизес

Антикапиталистическото мислене
Автор: Лудвиг фон Мизес
Обем: 104 стр.
Формат в мм.: 145х210
Издател: ИК "Сиела"
Мека подвързия
Дата на включване: 2008-07-02
Нашата цена: 7.74 лв
 

Книгата не е в наличност
Лудвиг фон Мизес е роден през 1881 г. в Лвов, Полша, град който тогава се нарича Лемберг и е в границите на Австро-Унгария в известно и влиятелно аристократично семейство. Завършва университета във Виена и през 1906 г. защищава докторска дисертация по канонично и римско право.
В периода 1904-1914 г. посещава семинара на Бьом-Бавьорк във Виенския университет. Преди и след края на Първата световна война работи като съветник в Австрийската индустриална камара и преподава като частен доцент във Виенския университет. След края на войната за две години е директор на Австрийската репарационна комисия към Лигата на нациите. Основава през 1927 г. Австрийския институт за изследване на бизнес цикъла, където става изпълнителен вицепрезидент. Работи заедно с Фридрих фон Хайек, който е управител (мениджър) на института, а след неговото заминаване за Лондон - с Оскар Моргенщерн, който поема поста на Хайек. В периода 1933-1940 г. се премества в Женева и става професор в Института за международни изследвания.
В този период Мизес публикува на немски език някои от основните се произведения, като „Икономическата калкулация и социалистическото общество”(1920), „Социализмът: Икономически и социологически анализ”(1922), „Стабилизиране на паричната единица от гледна точка на теорията”(1923), „Теория на парите и на кредита”(1924), „Либерализмът” (1927), „Критика на интервенционизма”(1928), „Епистемологични проблеми на икономиката”(1933), „Икономическа теория на действието и размяната”(1940). От този период е и „Интервенционизмът: Икономически анализ”, който е публикуван едва през 1998 г.

Мизес категорично доказва, че експанзията на свободните пазари, на разделението на труда и на частното капиталово инвестиране е единственият път към материално натрупване и процъфтяване на човечеството; социализмът е катастрофален за съвременната икономика, защото отсъствието на частна собственост върху земята и върху капиталовите стоки не позволява никакво рационално ценообразуване и оценка на разходите, и държавната намеса и най-общо интервенционизмът ограничава и осакатява пазара, който така се оказва контрапродуктивен и по този начин води постепенно и неизбежно до социализъм.
Представеният тук кратък труд представя в блестяща, сбита и ярко полемична форма основни тези и идеи на Мизес. Книгата прави силно впечатление и, струва ми се, няма да остави равнодушен всеки, който се е докоснал до нея. Това е остър и безкомпромисен памфлет в защита на свободния, автентичен капитализъм, наситен с много духовна енергия, с публицистичен патос, с тънка ирония, а понякога и с убийствено презрение. Последното, което може да се каже за тази книга е, че е професионално суха и академично скучна. Поразително е, че сложни и спорни проблеми се поднасят по изключително убедителен и достъпен начин. Не е нужно да си икономист, за да разбереш икономическите идеи на автора. А това още веднъж потвърждава правилото, че докато геният и талантът могат да говорят просто и ясно дори и за най-сложните неща, то претенциозната посредственост винаги говори сложно и неразбрано дори и за простите неща.
Шокиращи за школуваните при социализма умове са идеите и изводите на Мизес, изразени често във формата на запомнящи се сентенции: за капитализма като общество на потребителите - върховни господари, като общество, което „депролетаризира” обикновения човек и го издига до позицията на „буржоа”, който живее немислимо по-добре в сравнение със своите предшественици, за „големия бизнес”, който може да съществува само доколкото обслужва масите от потребители и така повишава непрекъснато жизнения им стандарт, за източника на натрупване на богатството – спестяването и акумулирането на капитал, което надхвърля нарастването на населението и за решаващата роля на трите класи, ”пионери” в този процес – спестителите капиталисти, инвеститорите предприемачи и иноваторите, проводници на техническия и технологичния прогрес.
Безпрекословно убедителни са доводите срещу безсмислието и глупостта на широко разпространеното убеждение за несправедливостта на капитализма, лишил хората от достъп до блага, които природата щедро е осигурила за всички и на които всеки има право по рождение. Очевидно е, че именно тази убеденост стои в основата на нескончаемите „социално справедливи” претенции, адресирани към обществото и държавата. Аналогични са нещата и при отровените от антикапиталистическата пропаганда наемни работници, ругаещи „проклетите капиталисти, които отнемат плодовете на труда им”. Мизес аргументирано доказва ролята и мястото на наемния труд, като само един от факторите за производство, при това не най-значимия.
Впечатляващо е разграничението между икономическата и културната основа на цивилизациите на Запада и на Изтока и доводите за решаващата роля на идеята за индивидуална свобода, за свобода „срещу произволите на властта”. Категоричните и недипломатични изводи и преценки на Мизес със сигурност биха подразнили много лицемерни поддръжници на популярната теза за еднаквия принос на всички народи в общочовешката цивилизация и култура. Но истината е съвсем друга, макар и доста горчива – народите и нациите не са равни по своя цивилизационен принос, и в това отношение превъзходството на страните от капиталистическия Запад е очевидно.
И сега, в описаната историческа ситуация за България гласът на виенския мъдрец – аристократът по рождение, който отрече привилегиите на своята каста в името на обществото на свободните хора, капитализма – звучи мощно, проницателно и невероятно актуално.
„Антикапиталистическият начин на мислене” е не само литературен шедьовър, но и ценен „помощник” за всеки, който се интересува от философските и икономическите измерения на либерализма. Затова искрено се надявам, че настоящата книга е само началото на предстоящото запознаване на българската читателска публика с голямото и непреходно дело на Лудвиг фон Мизес.