СЪДЪРЖАНИЕ
I. Вместо увод: Няколко предварителни
бележки относно уредбата
на нотариалните производства в новия ГПК
II. Задачите на това изследване
III. Правното действие на упълномощаванията
по чл. 37 от Закона за задълженията
и договорите, извършени преди
влизане в сила на новия ГПК
IV. За приложното поле на чл. 37,
предл. второ от Закона за задълженията
и договорите
V. Относно удовлетворяване на изискването
за „едновременно" удостоверяване
на подписа на упълномощителя
и на съдържанието на пълномощно
за сключване на договор в нотариална
форма по смисъла на чл. 37, предл. второ
от Закона за задълженията и договорите
VI. За предметното приложно поле
на разпоредбата на чл. 589, ал. 2,
изречение второ от ГПК
VII. Предметният обхват на правилото
на чл. 589, ал. 2, изр. трето ГПК
VIII. За кръга от български органи
с нотариална компетентност,
които могат да извършват нотариални
удостоверявания по упълномощаване
по чл. 37, предл. второ ЗЗД
IX. За правното действие на извършени
в чужбина упълномощавания,
учредяващи представителна власт
за сключване сделки с нотариален акт
на територията на Р България
Х. Някои по-важни изводи
|