Портланд, щата Орегон, в наши дни. Жюлиет, студентка по психология, е отвлечена от сериен убиец, който има лошия навик да отрязва ръцете на жертвите си - жени, до лактите и да оставя на челата им тайнствен кабалистичен знак. В мига, в който се кани да прати на онзи свят чаровната Жюлиет, той е застигнат от куршума на инспектор Джошуа Бролин от Портландската полиция. След този случай Жюлиет и Бролин остават във връзка... Отношенията им още повече се „стоплят", когато една година по-късно е открит нов труп с абсолютно същите ритуални осакатявания. Двойката разследващи рискуват живота си, нещо повече - душите си - в тази зловеща история със свръхестествен привкус. На фона на аутопсии, описания на препарирани крайници, доклади на съдебни патолози и психиатри ставаме свидетели на морбидни интриги на границата с окултното до още по-смразяващата и наистина изненадваща развръзка. Авторът добре е усвоил уроците на Томас Харис и Майкъл Конъли. Резултатът е впечатляващ - кратки глави, неотслабващо напрежение, неочаквани обрати, сцени на ужас, които ще ви гарантират безсънни нощи с очарователния тандем на Максим Чатам.
Максим Чатам, трийсетгодишен парижки книжар, зарязва книжарския занаят и се отдава професионално на писането на трилъри след феноменалния успех на трилогията, посветена на тъмните сили, с главен герой Джошуа Бролин. "Душата на злото" е първият роман от трилогията (другите два са "Tenebris" и "Омагьосване"). За да осъществи замисъла си, авторът „със злокобно въображение“ учи криминология и благодарение на това постига забележителна степен на достоверност.
Романът е удостоен с наградата "Sang d"encre" (Мастилена кръв) за най-добър криминален роман през 2002 г.
Действителността надминава всяко въображение. Тази максима стана очевидна за мен през двугодишните ми проучвания за написването на романа. Основното, което разбрах през тези две години, е, че моите родители, а и всички родители на света са лъгали децата си - чудовищата съществуват. Опитах се да напиша този роман, без да правя апология на ужаса, като се придържах максимално към действителността.
И това беше най-страшното.
Максим Чатам
|