Книгата на Чалъшлар е първата обширна биография на Латифе ханъм, която е била омъжена за Ататюрк в продължение на около две години до развода им през 1925 г. Романът е посрещнат с голям интерес от читателите, тъй като официално нищо не се е говорело за причините за развода на историческата двойка, нито пък се е споменавало нещо за взаимоотношенията Латифе – Ататюрк. Публикуването на каквито и да е подробности, дори най-бегли данни и факти по темата, са били абсолютно забранени. До публикуването на романа Латифе е възприемана като разглезена жена, а в Турция говорели за нея като „нещастието”, сполетяло Мустафа Кемал. Биографичната книга обаче извежда в една нова светлина личността на Латифе. Историческите книги и чуждите медии, които по онова време са игнорирали жените, я описват като предвестник на реформите в Турция. В периода 1923–25 г. съпругата на Ататюрк се проявява като прогресивен държавник, без покривало на лицето и същевременно ревностна защитничка за правата на жените. Латифе е играла значителна роля при първите стъпки в годините на създаването на републиката в Турция. Нейно съкровено желание е било да бъде избрана за депутат като е настоявала пред съпруга си да се даде право на жените да влизат в парламента. Тя следва право във Франция, завършила е американски колеж, дъщеря е на един от най-богатите хора в Измир и сред първите еманципирани дами в Турция. След развода с Мустафа Кемал, Латифе преживява половин век в пълна изолация. В завещанието си тя изрично забранява да се говори с роднините й до второ поколение. Написва спомените си, а намиращите се у нея ценни документи предава за съхранение в банков сейф с поръката да ги отворят, когато му дойде времето. За да представи правдоподобно книгата си, над която работи почти 2 години, авторката е проучвала вестници, исторически студия, биографични книги, устно разказани исторически факти . Като резултат успява да съчетае гледната точка на жената, романиста и документалиста. Авторката повдига завесата за въпроси като окупацията на Беломорска Тракия от гърците и др. подобни, които безспорно са интересни за българския читател.
“Революционната ни история, по-точно историята на Републиката, не може да бъде написана, без да се проучат документите на Латифе ханъм.”
проф. Решат Кайнар, 10 април 1979 г.
За авторката: Едва ли след написването на биографична книга за Латифе ханъм, журналистката Ипек Чалъшлар е предполагала, че ще се превърне в скандална авторка, обвинена за обида на основателя на модерната турска република – Ататюрк. Причината за това е откъс от книгата й, където Чалъшлар пише, че Ататюрк, изправен пред опасност да бъде убит, напуснал президентския дворец, преоблечен като жена. За част от турското общество този откъс се възприема като обида и оскърбяване честта на нацията. Чалъшлар обаче е посочила, че цитираният пасаж от книгата се основава на разкази на сестрата на Латифе ханъм и на други източници. Но не само това е причината жителите на Турция бурно да дискутират и обсъждат книгата. До написването на романа животът и личността на Латифе е бил загадка. Книгата й буди разнопосочни реакции, тъй като представя един нов и различен образ на Латифе. Романът на авторката е частично публикуван във водещия вестник ”Хюриет” и става бестселър през лятото на 2006 г. Чалъшлар смята, че тази история не би могла да бъде описана от писател мъж, тъй като в образа на героинята й има много черти, които би могла да види и усети само една жена. Ипек е журналист по професия. Родена е през 1947 година в Истанбул и завършва специалност Политология в университета в Анкара. Принадлежи към бунтарското поколението от 68 година и винаги се вълнува от темата за равенството на жените и техните права. Била е затвор близо две години и половина след като правителството разбира, че е във връзки с опозиционистка организация през 1972. В момента Ипек пише книга за една от първите писателки от близкото минало на Турция.
|
