В книгата са изследвани детайлно македонските бежански организации, които
осъществяват дейност в България след Първата световна война. Процесите на тяхното
развитие са проследени до средата на 1947 г., когато София се подчинява на Белград и
Москва и ликвидира формациите на македонските преселници, дарявайки техни
архиви, печатни издания и уникални етнографски предмети на Скопие. Някои от
организациите са известни, но има и такива, които са непознати, заради тайнствения
им характер и ползваните секретни средства за общуване. В изследователския обсег
попадат и различни прояви на вътрешнодържавни фактори (парламент, правителства,
държавен глава, политически партии), а също и на външнополитически субекти
(балкански държави, велики сили, Коминтерна), оказали противоречиво влияние върху
организационния живот на македонските българи.
Монографията е придружена с графични приложения и таблици, които в синтезиран
вид показват отделни характеристики на бежанските формации и влиянието им сред
обществото. В нея са включени значителен брой снимки и факсимилета от слабо
познати документи. Чрез единични фотоси са представени образите на над 104 дейци,
от общо 914 души, споменати в изложението. Множество лица са намерили място в
груповите потрети, заснети по време на важни събития. Специално внимание е
отделено на печатните издания, носещи специфичния облик на съответната
организация. Жанровото разнообразие на материалите и подреждането им в определен
порядък предоставят възможност на читателя чрез този своеобразен илюстративен
летопис на бежанските организации да се потопи в атмосферата на македонското
освободително движение. |