ПРЕДИСЛОВИЕ
Възшествието на цар Борис Ш на българския престол на 3 октомври 1918
г. е белязано от трагичните обстоятелства на нещастния за България изход
на Първата световна война. Едва двадесет и четири годишен, останал без
семейството си, придружило цар Фердинанд след абдикацията му в Германия
той застава начело на държавата. Българският народ, изстрадал войните
със стотици хиляди жертви, унизен от наложените му несправедливи
ограничения на Нъойския диктат е принуден да се раздели със светлите си
идеали за национално обединение.
Като конституционен монарх той полага настойчиви усилия за преодо-
ляване на международната изолация на България след края на Голямата война
и е убеден радетел за сближаване със съседните Балкански държави на основа
на взаимно уважение и равнопоставеност. Пример в това отношение са
официалните посещения на югославския крал Александър в Евксиноград иЦарят
насърчава българските правителства да продължат предприетите от него
стъпки.
Агресивното самочувствие на установилите се тоталитарни режими -
в Италия, Германия и Съветския съюз, както и недалновидната апатия на
Великите сили- Великобритания и Франция, му дават основания да се опасява
за бъдещето на малка България, разположена по волята на Провидениеето на
кръстопътя между Изтока и Запада.
Още тогава царят осъзнава безизходността на съдбоносния избор. пред
който ще трябва да се изправи. Годините, прекарани в окопите и злощастната
българска участ задълбочават решимостта му да запази, колкото е възможно
Лумналият нов световен пожар, който унищожава не само материални
ценности, а живота и достойнството на личности, общества и народи,
разкрива целият драматизъм на последните години от царуването на Борис ІІІ
Книгата на Стефан Груев „Корона от тръни", писана в емиграция и в
годините на Студената война, изчертава правдоподобно трудния релеф на
всички тези събития и изпитания, пред които е изправен, както целият
български народ, така и неговият владетел |