Белоградчишката крепост и природен феномен Белоградчишките скали. Хартиен модел -
Белоградчишката крепост и природен феномен Белоградчишките скали. Хартиен модел | |||
| |||
„Огромните червени скали” наподобяват гигантски скулпторни фигури, митични същества и хора, земни и непознати зверове и птици. Те смайват погледа и спират дъха на всеки подвластен на магията на природата, която търпеливо е моделирала век след век червеният пясъчник, за да постигне това уникално съвършенство. Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 год. и са включени в Стоте национални туристически обектa. Най-значителния паметник на културата в Белоградчик е Белоградчишката крепост. Тя е изградена сред непристъпните скали като древно тракийско светилище преди образуването на Българската държава – I-III в. Обявена е за паметник на културата с национално значение през 1985 г, и е пригодена за туристически посещения. През XIV век крепостта става резиденция на Иван Срацимир. Той доукрепил и разширил твърдината, за да се противопостави на турския натиск. В края на ХIV век крепостта е завладяна от турците. В нея се настанява гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. Турците също извършили някои укрепителни работи и издигнали нови съоръжения, които са се запазили до днес. Преустройването на Белоградчишката крепост за огнестрелно оръжие продължило от 1805 г. до 1837 г. под ръководството на френски фортификатори и италиански инженери. В новия си вид крепостта обхваща площ от 10 211 кв. м. Разделена е на три части, всяка отделена с каменен портал и масивни железни врати. На крепостните стени са изградени амбразури за пушки, а за оръдията – три бастиона и три амбразури. През 1850 г. тук избухва Белоградчишкото въстание в което участват 12 000 души. Крепостта изиграла негативна роля в разгрома му. В нейните поздемия били затворени и измъчвани ръководителите на въстанието. Като военно съоръжение крепостта е използвана за последен път през Сръбско-българската война през 1885 г. |