Освобождението на българския народ не завършва със
Санстефанския мирен договор, тъй като само няколко месеца
ю-късно Берлинският конгрес разпокъсва българските земи, като
от освободените земи създава две български държави - Княжество
България и Източна Румелия, а останалите - Македония и Одринска
Тракия връща на Турската империя, Северна Добруджа е откъсната
от България и предадена на Румъния, а Моравско и Тимошко - на
Сърбия.
В Македония и Одринска Тракия се запазват съществуващите
до Руско-турската война социалноикономически условия. Борбите
на българите за освобождение на поробените им земи и за обединение продължават, но за Македония и Одринско съществува
нова политическа реалност в сравнение с времето до 1878 г. Това
е свободното българско княжество, което е не само стимулиращ
фактор, но и база на националноосвободителното движение на
поробените българи, от която революционерите получават не само
материални средства и оръжие, но и вдъхновение и подкрепа за
продължаване на борбата. Свободните българи също не щадят
силите и живота си и продължават борбата заедно с поробените
си братя срещу многовековния поробител.
Националноосвободителните борби след 3 март 1878 г. минават
през различни етапи - създават се комитетите "Единство",
избухва Кресненско-Разложкото Въстание, съпротивата в Родопите
срещу опитите за реставриране на положението до войната,
Охридското съзаклятие, съединисткото движение и създаването на
Българския таен революционен централен комитет, Съединението
на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската
война, четническото движение преди и след Съединението,
опитите да се изградят революционни комитети в Македония и
Одринско преди 1893 г., Възникването на македонски и одрински
благотворителни братства и дружества в Княжество България,
създаването на Българските македоно-одрински революционни
комитети В Солун на 23 октомври 1893 г. и учредяването на
Македонския комитет в София през март 1895 г...
|