Разказите и есетата в „Шумки от габър" ни напомнят гравюри върху дърво: под резеца на Хайтов избива на повърхността не само „звученето" на дървото,
но той продължава своята работа и по-нататък, в дълбочината на зрителните форми. Но както подчертава
сам авторът, за „постигането на хармонична красота
върху дървото са нужни не само остър нож и веща ръка, но и много любов - все едно дали към любимата, за
която е предназначена хурката, към песента или към
стоманата. Нужно е било и безкрайно търпение да се
изрежат стотиците чертици и черти и вярно око, да се
съчетаят в стилизирани фигури, за да се превърнат в
оная ефирна, сякаш недокосната от човешка ръка плетеница, която гали окото като хубаво моминско лице".
(„Дърворезбени приказки").
СТОЯН ИЛИЕВ |