„Нито Ева, нито Адам“ е осемнайсетият роман на белгийската писателка Амели Нотомб, която казва за себе си, че е графоманка и че ако не пише, става опасна. Нотомб признава, че е написала 37 романа, половината от които, както самата тя твърди, прекалено лични, за да бъдат издадени. Затова пък заради публикуваните от 1992 г. насам – всяка година през септември – неизменно заема едно от първите места по продажби на френския книжен пазар.
Родена в белгийско аристократично семейство, бъдещата писателка прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. Удивителното й въображение й подсказва най-невероятни, понякога болезнени сюжети. С едно изключение – „Изумление и трепет“, роман, получил Голямата награда на Френската академия през 1999 г., чиято интрига е почерпена от живота на авторката в любимата й Япония. И с още едно – „Нито Ева, нито Адам“. Тук Амели Нотомб се връща към японския си период и разказва за една своя любов с млад японец, на когото преподава уроци по френски и за когото се сгодява. Написан леко, с приятен хумор, с обич към Япония и неизменно изумление от порядките й, този роман съществено се различава от останалите – в него авторката не тръгва от предпоставката „какво би станало, ако“, а разказва една съвсем истинска история. Или която би могла да е съвсем истинска – най-доброто доказателство за майсторството на писателя.
|