iKnigi.com

- Повярвай, мила. - Уилям Смитбак Джуниър разгъна дългите си крайници, опъна се на кушетката в дневната, след това прехвърли ръка през раменете на съпругата си. - Още малко от този портвайн?

Нора напълни чашата му. Той я вдигна към светлината, възхищавайки се на гранатовия й цвят. Струваше му сто кинта - и напълно си ги заслужаваше. Той отпи и издиша.

- Ти си изгряваща звезда в музея. Само почакай. След пет години ще те направят декан.

- Не ставай глупав.

- Нора, трета поредна година бюджетът е орязан, а са дали зелена светлина на експедицията ти. Новият ти шеф не е глупак. - Смитбак зарови лице в косата й. След толкова много време продължаваше да намира този мирис - смесица от дъх на канела и намек за хвойна - за възбуждащ.

- Представяш ли си? Следващото лято ще сме в Юта на раз- копки. Дано да можеш да си вземеш отпуска през това време.

- Имам четири седмици. В "Таймс" отчаяно ще им лип- свам, но ще трябва да се справят. - Той отпи нова глътка и завъртя течността в устата си. - Нора Кели: експедиция номер три. Не можеше и да искаш по-хубав подарък за годишнината.

Нора го погледна сардонично.

- Аз пък си мислех, че днешната вечеря е била подаръкът ми за годишнината.

- Правилно. Така е.

- Беше идеална. Благодаря.

Смитбак й намигна. Беше завел Нора в любимия си ресторант, "Кафенето на художниците", на Западна 67-а - идеалното място за романтична вечеря.