Дракула - Немъртвият - Дейкър Стокър, Йън Холт

Дракула - Немъртвият
Автор: Дейкър Стокър, Йън Холт
Обем: 432 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Бард"
Мека подвързия
Дата на включване: 2010-01-30
Нашата цена: 10.53 лв
 

„Дракула” на Брам Стокър е моделът, по който са написани всички съвременни романи на ужасите. Той вдъхновява нестихващото очарование на целия свят от вампирската тематика. Макар мнозина да са се пробвали да пресъздадат това класическо произведение, само филмът с Бела Лугоши от 1931 година получава одобрението на семейството на автора. Досега.

“Дракула – Немъртвият” е смразяващо продължение, създадено пo личните записки на Брам Стокър, в които той описва профилите на героите си. Книгата е написана с благословията и съдействието на семейство Стокър. Сюжетът е пренесен двайсет и пет години, след като Дракула е прободен в сърцето след битка в Трансилвания и се превръща в прах.
Всички герои, които преди четвърт век побеждават Дракула, са подложени на зловещо преследване. Дали Дракула не е оцелял и не търси отмъщение? Или пък друг злодей се е развихрил и целта му е да унищожи всички, които имат някаква връзка с прочутия трансилвански вампир?

„Дракула – Немъртвият” е написан след задълбочено проучване. Героите са пълнокръвни и създадени с много любов към жанра. Продължението на класическия роман на Брам Стокър е преклонение пред приноса му към световната литература.

Историята на Дейкър

Тъй като нося фамилията Стокър, не е чудно, че цял живот изпитвам нестихващ интерес към творбата на моя праотец. Дядо ми се казва Джордж, той е най-малкият брат на Брам. Двамата били особено близки. Което означава, че аз съм племенник на Брам. В колежа написах курсова работа за своя чичо, в която анализирах мотивите му да напише "Дракула". Изследването ми отвори очите, че от семейна гледна точка историята на романа е доста трагична.
Брам Стокър починал преди "Дракула" да стане популярен. Продажбите на книгата били толкова малко към датата на смъртта му, че вдовицата му Флорънс мислела, че никога няма да получи никакви дивиденти от седемте години, които съпругът є пропилял в проучвания и писане. Към другите му художествени и документални книги също нямало интерес и Флорънс била убедена, че ще изживее дните си в мизерия.
Но десет години след смъртта му неговата литературна фантазия най-накрая достигнала до сърцата на читателите. Вампирският жанр и готическите истории ставали все по-популярни, а това вдигнало продажбите на "Дракула". Брам получил посмъртно признание като родоначалник на съвременния роман на ужасите и вампирските истории.
През 1922 година Флорънс научила, че без нейно разрешение по книгата на покойния є съпруг е направен филм. Тя била зависима от доходите от "Дракула", колкото и нищожни да били те в началото. Като наследник на авторските права, би трябвало да се облагодетелства от този филм и от всеки следващ, който бъде направен.
Флорънс завела дело срещу немската компания "Прана Филмс" за нарушаване на авторските є права и създаването на филма "Носферату", чийто сценарий бил адаптация на "Дракула". Процесът бил изключително сложен и се проточил три и половина години в безкрайни обжалвания. През 1925 година тя най-накрая го спечелила, но тогава станало ясно, че "Прана Филмс" е фалирала. Фирмата възстановила разноските по делото на Флорънс, но тя не получила никакво финансово обезщетение.
След цялата съдебна сага на Флорънс є останало само задоволството, че всички копия на "Носферату" са унищожени - или поне така си мислела. Скоро обаче с неудоволствие открила, че има оцеляло копие, което започнало да се прожектира в лондонските кина през 1928 година, а в американските - на следващата, 1929 година. Флорънс била съкрушена и се отказала от по-нататъшна битка в съда.
Все пак успяла да защити авторското си право донякъде, тъй като давала разрешение за театралните постановки по "Дракула" в Обединеното кралство, за което получавала такса и процент от печалбите. По-късно успяла да уговори продажба на правата за снимане на филм на "Юнивърсъл Студиос", но плащанията се забавили.
След сделката с "Юнивърсъл" станало ясно, че Брам не е изпълнил едно малко изискване на американската администрация по авторското право, затова "Дракула" бил пуснат за свободно разпространение в Щатите от 1899 година. Оттам нататък на Флорънс є оставало да се задоволи само с плащанията от Обединеното кралство.
След като авторските права в Съединените щати били загубени, Холивуд и корпоративна Америка били свободни да правят каквото си искат със сюжета и героите на Брам. Семейство Стокър никога вече не поискало облаги или право на одобрение за стотиците превъплъщения на Дракула през следващия век.
Като един Стокър, отраснал в Северна Америка, станах свидетел от първа ръка как целият този проблем с авторското право се отрази на семейството ни. Роднините от поколението на баща ми бяха изключително негативно настроени към всичко, свързано с Холивуд и Дракула - с изключение, разбира се, на оригиналния роман на Брам. Не съм описал тези неща в курсовата си работа, но никога не съм ги забравял. Струваше ми се истинско безобразие, че семейството ми не може да контролира наследството на моя прачичо. Смятах, че е важно родът ни да предяви някакви претенции към героя Дракула, който ставаше все по-неотделима част от популярната култура. През по-голямата част от живота си нямах никаква представа как да помогна това да се случи.
Много години след като завърших колеж, се срещнах с интересен човек - Йън Холт. Той е сценарист, обсебен от всичко, свързано с Дракула. Йън е истински идеалист и имаше план, който ми даде кураж да не приема унизителната история с авторските права на "Дракула". Искаше от мен да променя хода на събитията. Планът на Йън беше прост: да възстановим контрола над авторството на Брам и неговите герои, като напишем продължение, подписано от Стокър. За мое голямо учудване на никой мой роднина не му беше хрумвало това. Бях заинтригуван и реших да се кача на това писателско влакче на ужасите заедно с Йън като мой съавтор.
Докато пишехме "Дракула: Немъртвият", бях обзет от силно чувство за дълг и семейна отговорност. Надявах се с Йън да успеем да представим визията на Брам за героя му Дракула. Искахме да възкресим оригиналните сюжети и герои на автора така, както той ги е видял преди век. Много книги и филми бяха изопачили неговите идеи, затова нашият замисъл беше да върнем поне донякъде достойнството както на Брам, така и на Дракула.
Гордея се с подкрепата на целия род Стокър в отстояването на правата ни над Дракула. Мисля, че Брам също би бил горд, че човек от рода му се зае с тази инициатива и успя да постигне справедливост за писателското му наследство.

Историята на Йън

Не се срамувам да призная, че обожавам филмите на ужасите. Като дете най-любимият ми филм беше класиката от 1931 година "Дракула" на Тод Браунинг с Бела Лагоши в главната роля. Когато бях на десет, майка ми подари за Деня на Вси светии плоча на Кристофър Лий, който чете "Дракула" на Брам Стокър. Написаното на обложката на тази плоча промени живота ми. От нея разбрах, че действието се развива в Трансилвания и че Дракула е историческа личност. Още на десетгодишна възраст се заклех, че ще отида дотам и ще науча повече за графа.
Вдъхновен от плочата, прочетох романа на Брам Стокър. Изненадах се колко различна е книгата от филмите - а аз бях гледал всички филми за Дракула. Литературното произведение беше по-интелигентно, проницателно и мрачно. Героите бяха по-сложни и по-вълнуващи от всичко, което си бях представял дотогава. Почувствах се измамен от Холивуд и се заклех да отмъстя!
Петнайсет години по-късно получих тази възможност. Една вечер, докато прещраквах каналите на телевизора, попаднах на предаване за снимането на "Дракула" на Франсис Форд Копола. В него Копола показа книгата "В търсене на Дракула", написана през 1972 година от стипендиантите на Фулбрайт професор Реймънд Макнали и професор Раду Флореску (истински потомък на граф Дракула). Изследването на двамата учени беше вдъхновило режисьора за началната сцена.
Веднага се качих на самолета и заминах за Бостън, за да се срещна с професорите. Показах им записките си по сценария, който смятах да напиша по тяхната книга. Те ми продадоха правата си за един долар и станаха мои партньори, ментори и страхотни приятели.
Приятелството ми с Макнали и Флореску даде много плодове. Скоро започнах да ги придружавам на лекторските им турнета, на които говореха за влиянието на романа на Брам Стокър върху нашата култура. Така си осигурих покана да изнеса реч на Първия световен конгрес, посветен на Дракула, в Букурещ, Румъния, през 1995 година - сбирка на учени от цялото земно кълбо, изследващи Дракула и романите на ужасите. Най-накрая успях да стигна и до Трансилвания. Прекарах една нощ в руините на замъка на Дракула в Поенари. Отидох и до палата му в Търговище и застанах на балкона на кулата, откъдето графът е гледал Гората с набитите на кол. Посетих и родното му място в Сигишоара и "празния му гроб" в манастира в Снагов. Мечтата, която имах от десетгодишен, най-накрая се беше сбъднала.
Благодарение на приятелите, които намерих на Първия световен конгрес, посветен на Дракула, получих покана да се присъединя към Трансилванското общество на Дракула - научна организация, която се занимава с изследвания за графа. Чрез приятелите си от това общество се запознах с професор Елизабет Милър, най-големият световен авторитет в изучаването на вампирите, на Дракула и Брам.
Тя ме помоли да изнеса реч на конференцията, посветена на Дракула, която се състоя в Лос Анджелис през 1997 година и беше посветена на 100-годишнината от издаването на романа на Брам. Това беше сбъдната мечта за всички фанатични почитатели на историите на ужасите. Именно там измислих продължението на романа на Брам Стокър. Нищо ново на пръв поглед, но досега не беше правено продължение, в което да участва и член на семейство Стокър. Поставих си за цел да си намеря такъв съавтор.
Тогава се свързах с патриарха на семейството. По-възрастното поколение от рода още беше обидено от съдебния процес за "Носферату" и от пренебрежението и злоупотребите на Холивуд с авторските им права. Затова не искаха и да чуят за мен. Но аз не се отказвах. Продължавах да пиша синопсиса на сценария и да завързвам нови връзки с изследователи на Дракула, подготвях се за момента, когато по-младото поколение щеше да поеме кормилото в семейство Стокър. След пет години се запознах с Дейкър Стокър - внук на брата на Брам. Споделих му идеята си за продължение на романа, което по онова време планирах като филм. Дейкър не скри ентусиазма си и предложи да го направим както трябва - най-напред да напишем книга. С радост се съгласих да станем съавтори.
Дейкър се свърза с много от членовете на голямото си семейство и им представи нашата идея за продължение на романа. След като разбраха, че това е дело, вдъхновено от любовта ни към книгата, че намеренията ни са почтени и че възнамеряваме така да възстановим оригиналната визия на Брам за героите му, семейство Стокър ни дадоха безрезервната си подкрепа.
"Дракула: Немъртвият" е кулминацията на мечтата на живота ми и на години усилен труд. Това е моят подарък към всички хорър фенове. Най-голямото ми желание беше да създадем роман, който е максимално близо до оригиналната готическа визия на Брам, като в същото време я модернизираме. Повярвайте ми, осъзнавам напълно какъв късметлия съм. Наистина бях благословен, че получих макар и малка възможност името ми да се свърже с това на моя герой, Брам Стокър - човекът, който създаде модерния роман на ужасите.