Това е историята на шест момчета и едно момиче, родени в една прашна махала някъде през 70-те години на миналия век, разказана чрез езика на един стар и забравен вече писател, на когото е посветена книгата. Добронамерена метафорична приказка за шантави неудачници в един шантав свят, които говорят странно и обичат силно, неудачници, обсебени от красивата тъга на спомените си, които вършат обречени неща, но остават верни на себе си и на светлата си детска лудост, без която животът е безсмислен и безинте есен. С души вечни, вълнуващи и светли - като лятото, което винаги ни залива със златото си като най-прекрасният дар на живота. |