iKnigi.com

Доста по-рано, хиляди индианци са прекосили замръзналия Берингов пролив, преследвайки стада бизони и така са „открили" наистина американския континент - често забравян от историята детайл. Същинският откривател не е обезателно този, който пилее богатствата на дадена територия и се опитва да подчини със сила туземното население, считано за „недоразвито"!

Опитах се на свой ред да открия американския континент и реших да го направя с колело. Опитах се да го почувствам и да го разбера - бавно, но сякаш в известна степен и прекалено бързо... Оказа се, че го открих само частично или по-точно казано той само ми позволи да премина през него. По тази почервеняла от кръвта на индианците земя, сред типичната само за Америка безбрежност и националните й паркове с размер ХL, от висотата на Кордилерите и Андите, се оказах за пореден път изправен пред невзрачността ми на човешко същество.

Научих много за себе си и за другите. Научих много уроци, които ми бяха дадени и които бяха като подаръци, положени на пътя ми от свръхестествена сила, и олекнах от някои общоприе- ти идеи.

Броят на изминатите километри или спукани гуми, литрите пот, изкатерените клисури, прекараните под открито небе нощи, феноменалното количество погълнати консерви сардини и спагети нямат никакво значение по време на това приключение. Всички тези моменти - понякога величествени, понякога мъчителни - ми изглеждат днес смешни и сумарно образуват средството, с което съм издялкал гранита на моето его. Това, което е важно, е изминатият вътре в мен път.

Пет века по-рано, жадните за богатства конквистадори, заслепени от блясъка на златото, са сбъркали кое е съкровището и не са успели да различат истинския дар, който американските им братя са им предложили: мъдростта им.

Вековете са се нижели и грешките са се повтаряли. Съвременните конквистадори са заменили алебардите с ракети с голям обсег на действие, но продължават, уви, да са верни на първоначално поставените си цели: да присвояват земята и благата на съседа, налагайки му по възможност и нравствеността си.

През третото хилядолетие се счита, че странникът с „варварски" нрав трябва да бъде убит. Ако Христофор Колумб и останалите бяха взели в сандъците си част от мъдростта на американските индианци, то тя днес щеше да ръководи жадните за власт мъже. Щеше да ги научи, че „другият" е отражение на самите нас, че Земята е живо същество със своето минало, настояще и бъдеще, също като всички народи, които я населяват.

Тогава братските им решения щяха да целят благоденствие- то на човечеството и защитата на планетата, а не експлоатация на хората и природните ресурси до тяхното пълно изчерпване.

Човекът ще може най-после да ходи изправен едва когато ще е спрял да се прекланя пред егоистичните си желания, водещи до собствената му гибел, и когато ще е разбрал, че така жадуваното богатство е в самия него - като непресъхващ и осветен извор, прелюдия към голямото приключение на бъдещия свят.

Повече от цялото злато на инките, предизвикателството на модерния човек е да продължи по пътя си в правилна посока, стъпка по стъпка, със спомена за древните американски инди- анци, открили Америка. Отчитайки миналите грешки, днес той трябва да строи изпълнено със смисъл бъдеще, достойно за ня- колкото милиона години еволюция.

След изпълненото с поражения завладяване на „Новия свят", неговата мисия днес е да създаде „нов свят" и да изследва източника в самия себе си. Там е ключът към щастието.

Голямото приключение на Човека започва...