Имам една приятелка, която навърши 35 преди около половин година. Не е омъжена, живее в неголям, тих, чист апартамент в един от най-смахнатите квартали на София. Живее сама - като женска богомолка, като хелиев атом, реещ се в Космоса, или по-скоро - като обикновена стара мома.
Не изпитвам никакви угризения да го преразкажа така, както ми го разказа моята приятелка.
Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията “SAX”, “Егоист”, “Едно”, “Найт лайф”, “Ева”, “Клуб М”, вестниците на „Труд”. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: “Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол” (стихове),”Тринайсет парчета от счупеното време”(разкази), „Сурови мисли със странен сос”, участия в сборниците: „Недялко...projekt”, „Антология на живите”, „Обществен експеримент”, „Троица”,.
В момента пише роман с работното заглавие “Алкохол” – за алкохолизма и алкохолиците.
Това съм аз.
|