Изгнанието и царството - Албер Камю
Изгнанието и царството | |||
| |||
Албер Камю (1913-1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957). Бих нарекъл неговия песимизъм „слънчев”, подобно на тъмните петна по слънчевата повърхност. Жан-Пол Сартр Във френската литература на ХХ век се открояват трима автори от световна класа - Андре Малро, Жан-Пол Сартр и Албер Камю. От тях най-великият е Камю.
Мощни, разтърсващи, провокиращи мисълта притчи, написани с майсторство и хладна страст.
Тези яростни и същевременно сдържани разкази потвърждават, че Камю не е просто обикновен човеколюбец. Той е на страната на ангелите, както и би трябвало, но не му е чужда и тъмната страна на битието.
|