Съвременният човек е практически убеден във факта, че ситуациите, в които се осъществява делникът му, го владеят. Те му придават лице. Налагат му маските и ролите, които той да представлява. Обзет ли е човекът изцяло от "ситуацията“, или има все пак способност да открие и изрази своята уникалност? Кои са условията и динамиките, въвличащи го в рутината на безличното? И кои са силите, които могат да го извеждат отвъд нея? Какво го формира или деформира? Къде е неговият фундамент и има ли такъв? Възможно ли е човекът да бъде свободен, отговорен – духовен? Да бъде на живота, а не на смъртта. Залогът е много голям. Защото въпросът тук е не да нямаш или да имаш. Не става дума за колко и как, а за това дали си, дали да бъдеш. Или да не бъдеш.
|