Този сборник е поклон пред Йордан Радичков.
Във времена на литературна нечувствителност и културна безпаметност авторите му пак приседнаха на ученическия чин и се заслушаха в Радичков.
Текстът пред нас е предговор, писан от него преди 10 години. Писан за една читанка за втори клас, по волята на образователните власти така и не видяла бял свят. Останала следователно непрочетена от българските деца.
Решихме да го п(р)очетем ние. Подборът на това „ние“ е впрочем съвършено субективен. Субектът са съставителите, които с удоволствие поемат отговорността си.
Всеки от нас има своя жив досег до Йордан Радичков, всеки от нас има съвършено не случайно отношение към него, всеки от нас е съществено повлиян от него. Взимаме повод от тези девет изречения и заговаряме: за тях, за него, за нас в живеенето с него. Защото всички ние сме сигурни в едно: има летене по Радичков. И то си струва.
Защото е същински живот.
Милена Лилова, Георги Каприев
|