В "Поп Богомил и съвършенството на страха" се описва приключението на една велика българска ерес, не само на нейното духовно преселение до ума и сърцето на човека, но и разрастването й през пространството и времето, докато завладява цяла Западна Европа. Българските еретици в Италия са наричани катари, във Франция - албигойци, а в Англия - всички еретици - бугри. Богомилското учение мощно повлиява върху развитието на цялата европейска цивилизация, на католицизма и процъфтяването на Ренесанса.
Романът се разгръща в четири жития. Първите три са привидно противоречащи си, объркващо различни и едновременно взаимодопълващи се, белязани от едни и същи знакови събития, исторически личности и символи. Записани са от един прокажен, от един монах, загубил паметта си и от друг придворен монах, тръгнал да търси истината и справедливостта в бездната на безверието. Действието и в трите се развива през 957 година в България и главен герой е променящия се и изплъзващ образ на поп Богомил. Четвъртото житие ни отвежда в един францискански манастир през 1327 година, скътал и укрил в лабиринта на огромната си библиотека безкрайността на знанието. Главен герой в него е Умберто Еко от Болоня, който се явява в ролята на инквизитор и се опитва да разгадае лабиринта на Библиотеката, за да намери и възкреси екземпляра от прокълнатия ръкопис на Аристотел за комичното.
|