„Дневникът на Мая“, определян от „Ню Йорк Таймс“ като „стряскащ съспенс“ е разказ за болезненото съзряване на изоставената от родителите си Мая Видал. Изключителното момиче расте в стара къща в Калифорния под грижите на баба си Нини, емигрирала там след преврата в Чили през 1973 г., и на дядо си Попо – добродушен чернокож астроном. След смъртта му обаче Мая излиза от релсите и се отдава на наркотици, алкохол и дребна престъпност – една зловеща спирала, която я отвежда в Лас Вегас в опасния подземен свят на воюващи помежду си банди, убийци, полиция, ФБР и Интерпол. Единственият й шанс за спасение е Нини, която й помага да избяга на отдалечен остров край бреговете на Чили и там Мая започва да води дневник в стремежа си да разплете тайните на своето семейство и на собствения си живот...
Исабел Алиенде е чилийска писателка, родена на 2 август 1942 г. в Перу. Започва кариерата си като журналист, а в последните десетилетия съвременни класики, като „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други й носят световен успех на най-четената латиноамериканска авторка на всички времена. В момента преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Носителка е на Националната награда за литература на Чили за 2010 г.
За последния си роман Исабел Алиенде споделя: „Тази Мая ме накара да страдам повече от всички мои предишни герои. На места ми идваше да й зашлевя два шамара, за да й дойде малко умът, а на други ми се искаше да я прегърна силно, за да я предпазя от света и от собственото й объркано сърце.“
| 