1882 година, Венеция. Красивата и свободомислеща Лу Саломе моли известния виенски лекар д-р Бройер да помогне на приятеля ѝ Фридрих Ницше, който е изпаднал в дълбока физическа и психическа криза, породена от бурните им взаимоотношения и разпада на тройната им връзка с Паул Рее. Ницше е все още неизвестен философ, приятелят на Бройер Зигмунд Фройд е начинаещ лекар, свръхчовекът и психоанализата още не съществуват. Бройер започва да „лекува“ Ницше, прекалено горд, за да се признае за болен, като споделя с него собствените си проблеми. В процеса на това общуване, което Бройер обсъжда с младия Фройд, се раждат някои от великите идеи на Ницше и се поставят основите на психоанализата. В „Когато Ницше плака“ Ървин Д. Ялом смесва факти и фикция, за да създаде странно и рядко интересно четиво, в което напрежението през цялото време се покачва (Кой е болен? Кой е отчаян? Кой е ученикът и кой – учителят? Кой кого лекува?), а развръзката е неочаквана като в най-добрите психологически трилъри. По романа е заснет американско-българският едноименен филм на режисьора Пинкас Пери с участието на Арманд Асанте, Бен Крос и Катрин Уиник.
Как сме могли да живеем досега, без да познаваме книгите на д-р Ървин Ялом? Не се случва всеки ден книгите по психотерапия да се четат като романи.
Жьонвиев Дьолези, „Либерасион“
|