Адел - биография - Марк Шапиро

Адел - биография
Автор: Марк Шапиро
Обем: 204 стр.
Формат в мм.: 140x210
Издател: ИК "Сиела"
Мека подвързия
Дата на включване: 2013-03-23
Нашата цена: 12.04 лв
 

Книгата не е в наличност
Макар и само на 24 години, английската поп певица и текстописец Адел (Адел Лору Блу Адкинс) вече е спечелила редица награди за музика, най значими сред които „Най-добър нов изпълнител” и „Най-добро женско изпълнение” за 2009 г.; през 2010 г. е обявена за „Най-добра британска соло изпълнителка”, през 2012 г. на церемонията Грами през февруари отнася 6 статуетки (една от които „Албум на годината”), а сега през 2013-а е наградена с престижния приз за „Най-добро вокално попизпълнение” за песента си “Set Fire To the Rain”. Има два албума: Adele 19 (2008) и Adele 21 (2011) – постига рекордни продажби не само във Великобритания, но и в световен мащаб. С втория си албум печели Американските музикални награди и две награди Брит. През 2013 г. Адел печели и награда „Оскар” за „Най-оригинална песен” с хита си “Skyfall” – част от саундтрака към филма „007: Координати Skayfаll”.

Книгата представя детството на Адел като дете на самотна майка тийнейджърка, дава отговор на любопитните въпроси кой и как повлиява за музикалното й развитие, въвеждането й в музикалния бизнес, проблемът й с гласните връзки, как й повлиява отказът от турне, кой е мъжът в живота й, какво означават за Адел шестте статуетки Грами (досега само Бийонсе е постигала този успех).

През изминалата година Адел завладя страната, връхлитайки наградите “Грами” за 2012 г. и отнасяйки у дома шест от тях, включително и за „Албум на годината“. Британската певица и авторка на песни разбива всички рекорди, откакто през 2008 г. се появи в шоуто “Saturday Night Live”, а през 2009 г. спечели “Грами” за “Най-добър нов изпълнител”. Успехът на втория й албум “21” я направи първата изпълнителка след групата “Бийтълс” с два хита сред първите пет в британските класации за сингъли и албуми. Албумът стана номер едно в 18 държави. В Съединените щати “21” беше първият албум, създаден от жена изпълнител, който оглави най-дълго класациите на списание “Билборд”, изпреварвайки The Bodyguard на Уитни Хюстън. Казано просто, международният й успех е ненадминат.

Тази уникална книга ще даде отговор на най-често задаваните от феновете й въпроси, като:

· Какво е било детството на Адел, която родена и отгледана от самотна невръстна майка?

· Кои представители на музикалната индустрия са я вдъхновявали и са влияели на развитието й?

· Като човек, чиято кариерата зависи от гласа му, какво е изпитала, когато й е била поставена диагнозата кръвоизлив в гласната струна?

· Как се е отразило на кариерата й отменянето на концертите от турнето “Адел на живо”?

· Как е взела решение да пее на церемонията за връчването на наградите “Грами”, докато още се е възстановявала след операцията на гласната струна?

· И на още много други въпроси!

Отзиви:

2011 година ще бъде запомнена като годината на Адел.

Андърсън Купър, “Сиксти Минитс”

Албумът “21” беше любимата легенда на развлекателния свят за 20011 година. Адел не е изпълнителка на рокендрол. Тя не се прави на ретро певица. Не се олюлява, нито се клати, а пее с дрезгавия си глас, стъпила здраво на земята, и представлява гледка, която почти е изчезналa от пейзажа на попмузиката. Това би трябвало да изглежда страшно старомодно. И все пак има нещо изумително свежо в младежката й елегантност и във внушителното й присъствие. Адел надхвърля всякакви представи за модерност.

“Вог”

Адел обича майка си. Винаги я е обичала. И винаги ще я обича. “Човек не осъзнава колко важни са за него родителите му, докато не прекара дълго време далеч от тях”, гласи един цитат от нейно изказване, поместен на интернет страницата “Велики личности”. “С майка ми винаги сме били приятелки, но сега сме по-близки от всякога. Можем да разговаряме за всичко, и то не просто като майка и дъщеря.”

Както обаче установява един журналист от “Вог”, който през 2011 г. взема интервю от Адел, чувствата й към нейния баща са съвсем друго нещо: “Ако някога го срещна, ще му се изплюя в лицето.”

Друг журналист, който пише за “Rolling Stone”, получава подобен отговор, след като повдига въпроса за баща й: “Той няма никакво шибано право да говори за мен.” Тези реакции на Адел са провокирани от появилата се във вестник “Sun” история на баща й за далечните дни, когато той е живеел с нея и с майка й. Според Адел фактът, че той е предоставил на вестника снимки от детството й, които малко хора са виждали, още повече влошава нещата. Тя смята, че постъпката му е много подла и представлява грубо вмешателство в живота й и че солидната сума, която е получил за интервюто и снимките, я прави още по-непростима. За нея това е последният пирон в ковчега на и без друго охладнелите им отношения, които само преди година са имали шанс да се затоплят.

“Нямам представа какво трябва да прави един баща, защото никога не съм имала баща”, заявява тя в статия, поместена в “Мюзик Лайф”. “Сигурна съм, че отново ще се срещна с него. Мисля, че можем да бъдем приятели. Вече не ми е нужен като баща.” Но не е било писано да стане така. Адел не е първата суперзвезда, която е загубила връзка с майка си или баща си. Всъщност в наши дни рядко се среща знаменитост, която произхожда от щастливо и функционално семейство. Силният гняв на Адел обаче е очевиден, когато става въпрос за биологичния й баща, с когото преди се е виждала рядко, а сега въобще не вижда.

Псевдопсихолозите с готовност обясняват повечето от затрудненията във връзките на Адел, които са достояние на широката общественост, с факта, че тя, общо взето, е израснала без фигурата на бащата. Адeл никога не обсъжда въпроса за начина, по който й се е отразила липсата на баща й. Едно нещо обаче е сигурно.

Адел съвсем се е отчуждила от баща си Марк Евънс и тъй като предпочита да не говори за него, фактите около запознанството му с майка й, както и около нейното раждане, са доста неясни. Тя споменава за тях единствено когато бъде предизвикана, но и тогава научаваме само най-общите неща. Родителите й се запознават, когато са съвсем млади. Майка й забременява. Двамата с баща й не сключват брак, а баща й се изнася от къщи, когато Адел е съвсем малка. Таблоидите излизат с всевъзможни твърдения и според онези от тях, които разчитат най-много на най-сензацията, баща й е женкар и алкохолик.

Последното е потвърдено от самия Евънс в интервю за “Sun”, придобило широка известност. Докато обаче Адел не реши да опише живота си или майка й не реши да проговори, можем да научим какво се е случило през онези ранни години единствено от онова, което казва Евънс. Марк Евънс израства в уелския крайморски град Пенарт. Известно е, че произхожда от работническо семейство и е симпатичен и порядъчен човек. В един от случаите, в които проявява великодушие към него, Адел го описва като “огромният уелсец, който работи на корабите”. Видът му е груб, но младежки. В края на 70-те и началото на 80-те години мъже като Марк Евънс съвсем не са рядкост. Той е прям по отношение на възгледите си и категоричен в становищата си и от само себе си се разбира, че не е творческа натура, а още по малко – музикантска.

Този мъж изглежда странен избор за Пени Адкинс. Пени е родена в Тотнъм, работнически енклав в северната част на Лондон, и е дъщеря на бакалина Джон Адкинс, а майка й се казва Дорийн. Тотнъм се слави с изобретатели, държавници и множество певци, между които Дейв Кларк (от известната група “Дейв Кларк Файв”) и Лемар Обика, както и с актьорите Рон Муди и Шейни Уолас. Съществува единодушно мнение, че да бъдеш от Тотнъм е нещо специално и е основателен повод да изпитваш гордост. Адел до такава степен се гордее с този факт, че след като получава наградите “Грами” за 2012 г., заявява: „Аз наистина съм родена там.”

Адел: биография

Марк Шапиро

Отзив от Аманда Марк

*Рецензентката Аманда Марк е пианистка, възпитаничка на Жан-Луи Агноер от известния Музикален колеж на Университета в Индиана. Тя ръководи издателския отдел на компанията “Ръстик Рекърдкс” в Нашвил и работи в Градската библиотека на Нашвил, на чийто клуб “Попматик Подкаст” е съосновател, а също така пише рецензии за книги и помества материали в музикални вестници и списания.

През 2011 г. се случиха немалко паметни събития, но нито едно от тях не би оспорвало твърдението на Андърсън Купър, че в музикално отношение “2011 година ще бъде запомнена като годината на Адел”.

Вторият албум на Адел със заглавие “21” излиза през януари 2011 г. и през останалата част от годината чупи не един световен рекорд в продажбите и трупа награди. В Съединените щати нейната шеметна година достига кулминацията си по време на връчването на наградите “Грами” за 2012 г., когато тя получава шестте трофея, за които е била номинирана, включително и за “Песен на годината”, “Албум на годината” и “Запис на годината”.

Адел е доста потайна личност; за нея не се знае почти нищо освен факта, че на двайсет и една годишна възраст е получила вдъхновение от раздялата си с по-възрастния си приятел (до ден днешен не е известно кой е бил той, независимо от безбройните спекулации по този въпрос). В последната си книга “Адел: биография” журналистът Марк Шапиро се заема да промени всичко това. Компилирайки най-различни интервюта и описвайки отделни събития, Шапиро пресъздава увлекателната предистория на успеха на една от най-популярните музикални изпълнителки в света.