iKnigi.com

— Марина Немат, първи лауреат на Наградата за човешко достойнство

Има крокодили в морето (2010) е истинската история на Енаятолах, афганистанско момче, което едва десетгодишно и съвсем самичко поема дългия и ужасяващ път на бягство от родния Афганистан през териториите на Пакистан, Иран, Турция и Гърция до Италия, в която най-сетне намира своята втора родина. Писателят Фабио Джеда тук е по-малко автор и повече слушател – възрастен слушател на разказа на едно дете, чудато обгърнат с поетичност – не преднамерена, а случваща се в споделеното разстояние между разказващия и слушащия. Разказ трагичен, но на моменти и комичен, едновременно наивен и зрял, увлекателен и дори някак спокоен – в противовес на споделената фактология, която неведнъж ни кара да затаим дъх.

Книгата е издадена на над 30 езика. В няколко европейски страни вече се изучава в училищата. Носител е на наградата Книга на годината на Радио 3 Фаренхайт.

Отзиви за книгата

„Вдъхновяваща!“

— O Magazine

„Малка книжка със значима история… неустоимо повествование, струящо от юношеския глас на едно забележително момче. Книга, която отваря очите. Има крокодили в морето е завладяваща тъкмо заради това момчешко звучене на разказа, което Джеда прекрасно е уловил и записал.“

— Book Page

„Лиричност е усещането, което струи от книгата – книга във формат на разговор, на трогателно и непосредствено събеседване: разказ за оцеляването на едно дете, който ни доближава до ужасите на един живот под заплаха.“

— Library Journal

“В тази драматична история, разведрена от ирония и чувство за хумор, Фабио Джеда е съумял да намери точната мярка: без да изпада в плен на патоса и прекалената състрадателност, той е уловил тона – по детски наивен – и е записал разказа за пътуването на едно дете през Европа в търсене на по-добър живот. В търсене на живот, всъщност.”

— Le Mond des Livres

„Невероятното на Има крокодили в морето е, че става дума за една истински трагична история (с щастлив завършек), но разказвана без следа от самосъжаление: разказана с чувство за хумор, че даже и с ирония. В родния Афганистан Енаят вижда с очите си как талибаните убиват неговия учител, понеже е отказал да се подчини на волята им и да затвори училището. Животът без училище прилича на пепел – това е едно от личните му прозрения. “Талибаните много добре знаят, че най-сигурният начин да разрушиш една култура е като разрушиш училищата и лишиш децата от възможността да се образоват”, казва Енаят. Друго откритие на детето е, че добрите хора все пак съществуват и в представите му те са своего рода братство, пръснато из света. “Може да се каже, че хората, проявяващи милосърдие към бежанците, към емигрантите съставляват нещо като отделна нация“ – казва Фабио Джеда, – една наднация, чието съществуване е едно от най-драгоценните неща, с които разполагаме днес.” Защото, както споделя Енаят, „нуждата да емигрираш понякога е равносилна на нуждата да дишаш”.

— El mundo