Никой не се обръщаше към мен по име. Никой не се обръщаше към мен и без име. Освен Даръл. Той ми казваше Червей. Майка така и не се опита да го спре. Когато тя искаше да ми каже нещо, викаше: „Ей, ти…“, „Ей, ти, обели това!“, „Ей, ти, натовари каруцата!“ „Ей, ти, наглеждай маста в тенджерата!“. „Ей, ти, тихо!“
Помнех топлината в очите ѝ. Но сега от нея нямаше следа. Очите ѝ бяха стоманени, ледени. Татко почина отдавна, а дъщерята, която Майка помнеше, също бе мъртва за нея. Тя беше погребала името ми заедно със спомена за другото ми аз.
Никой не се обръщаше към мен по име. Децата не го знаеха. Всеки ден преди изгрев си го напомнях, за да не го забравя и аз... някой ден. Джудит. Казвам се Джудит. |