iKnigi.com

Някой трябва да се изправи срещу тъмните сили. И ти си единственият, който може да го направи.

Години наред рицарят-магьосник Джон Грегъри, Прогонващия духове, пази Графството от злото. Сега краят на неговото време наближава, но кой ще поеме този важен занаят?

Мнозина чираци са се опитвали… Някои са се провалили, други са избягали, трети не са успели да останат живи. Останало е само едно момче. Томас Уорд. Той е последната надежда. Но дали той има шанс срещу Майка Молкин, най-опасната вещица в Графството?

„Зловеща и с бързо препускащо действие, тази поредица е завладяваща в еднаква степен за възрастните и за децата… Красиво написана!” - The Good Book Guide

„Читателите, които търсят близки срещи с неспокойните мъртъвци и други зловещи създания, не е нужно да продължават с търсенето”. – Kirkus Review

„Тази вълнуваща и ужасяваща книга не бива да се чете след стъмване!” – Parents News

“Дилейни ни възхищава със силата на изричаните думи. Подтикваща към размисъл фантазия.” – Sunday Times

Джоузеф Дилейни е учител по английски и живее в Ланкашир. Има три деца и шестима внуци и умее да говори прекрасно пред публика. Домът му се намира насред Територията на Богъртите, а неговото село си има богърт, наречен Бродещият из коридорите, положен да спи вечния си сън под стъпалата на една къща, недалече от църквата. Ако щете вярвайте, обитаваната от духове къща в „Чиракът на Прогонващия духове” има за прототип истинска къща! Като дете Джоузеф живял в подобна къща в Престън, където сънувал повтарящ се кошмар. В съня си седял на килим в предната стая, докато майка му плетяла. После навсякъде се възцарявал студ и едно подобно на сянка създание се появявало от студената изба, вдигало го и го понасяло обратно към тъмнината. И което е още по-стряскащо… братята му сънували същия кошмар!

Spook /Спуук/. Обикновено тази дума значи „призрак”, но в тази книга означава екзорсист – човек, който издирва злото и го приковава, така че обикновените хора да живеят в мир, необезпокоявани.
Можете ли да си представите да бъдете чиракуващ екзорсист? Това е самотна и плашеща работа. Томас Уорд пътува из графството със своя наставник, във всякакво време, със съвсем оскъдна храна. Когато достигат целта на пътуването си, ужасяваща работа очаква да бъде свършена. Трябва да бъде усмирено едно привидение или може би богърт или вещица. А когато задачата е приключена и Томас може да се върне в къщата на Прогонващия духове, за да си почине, без да му се налага да поглежда през рамо, той няма приятели, защото кой би се сприятелил с момче, което си има работа със злите сили всеки ден.

Някой друг, който си има работа със злото, може би:

„Тя вероятно беше някъде около моята възраст – може би малко по-малка. Лицето й беше доста хубавичко, защото имаше големи кафяви очи, високи скули и дълга черна коса. Носеше черна рокля, пристегната на кръста с парче бяла връв. Но докато попивах с поглед всичко това, внезапно забелязах нещо, което ме обезпокои.
Момичето носеше остри обувки, и незабавно си спомних предупреждението на Прогонващия духове”.

Наистина малко късничко да започваш да си припомняш предупреждения. Алис вече е направила услуга на Томас и би искала нещо в замяна:

„…ще трябва да се задоволя с едно обещание.
- Обещание ли? – попитах, чудейки се какво имаше предвид.
- Обещание да ми помогнеш точно както ти помогнах аз. Точно сега не ми трябва помощ, но може би някой ден може да ми потрябва.
- Добре – казах й. – Ако някога в бъдеще ти потрябва помощ, просто ме помоли.”

Е, Томас Уорд е само начинаещ гонител на духове, иначе може би щеше да се сети да бъде малко по-предпазлив, когато си има работа с непознати. Но обещанието си е обещание, и веднъж дадено, трябва да бъде спазено.

Това ще го вкара в много неприятности…

Блестяща история! Понякога е възможно да се справиш със злото. Понякога – не. Трябва да се научиш да се доверяваш на преценката си.