Авторка на ироничното и трагикомично повествование в „Лятото без мъже“ е Мия Фредриксен – поетеса, внезапно изоставена от съпруга си след трийсет години брак и принудена да види себе си и света по съвсем неочакван начин. След кратък престой в психиатрична клиника тя се връща за едно лято в родното си градче, където майка й живее в дом за възрастни хора. И макар че се настанява да живее сама в къща под наем, скоро Мия се оказва въвлечена в живота на цял куп жени – достолепните приятелки на майка й, съседката с две малки деца и темпераментен съпруг и неуправляемите, кроящи интриги тийнейджърки от школата по поезия. Преплитайки техните житейски истории с философски размисли, Сири Хуствет създава провокативен, остроумен и дълбок роман за жената във всичките й възрасти, за любовта и брака, за онова, което свързва и разделя половете. |