Несломимият балкански дух населява дивите, неподправени разкази на Александър Чакъров. В тях и мъжете, и жените защитават честта си с нож в ръка, не се страхуват от смъртта, а от срама. Един от разказите – „Балканска мадона” – е включен в немската антология „Българските разкази на XX век" редом с творби от Емилиян Станев, Николай Хайтов и Йордан Радичков. „Кървави разкази” се вписват в традицията на живата, мощна българска проза, представена и от „Трънски разкази” и „Балканска сюита” на Петър Делчев, „Възвишение” на Милен Русков и „Калуня-каля” на Георги Божинов.
Александър Чакъров не е от „сложните” прозаици, които си служат с лявата ръка, за да почешат при нужда дясното си ухо. Неговите разкази са написани прямо, на висок драматичен глас, без никаква литературна козметика и обременяващи ги „вътрешни лирически монолози”… Разказите на Чакъров не са скучни, а за нашата съвременна проза това е рядко явление. Те имат безспорното право на литературен живот, при цялата широка възможност да бъдат оспорвани от изтънчената критика.
Николай Хайтов
|