Може би си отиваме. Когато ни се струва, че път напред няма... - Ян Балабан
| Може би си отиваме. Когато ни се струва, че път напред няма... | |||
| |||
Ян Балабан (1961-2010) обаче ни го показва. Майсторски преплита съдбите на съвсем обикновените си герои и от болката в сърцата им измъква нишка, която да ги изведе на светло. Балабан използва митове, легенди, самата Библия, за да очертае възможните пътеки, по които всеки може да поеме. По правило обаче оставя финала отворен. А с това сякаш показва, че разказите от „Може би си отиваме“ са и за нашето сърце. Че ще залепят и неговите пукнатини... Самата книга е повлияна и от едно голямо име в литературата на миналия и нашия век. „Може би си отиваме“ е наименование на разказ на Рей Бредбъри, в който индианец разговаря със своя внук за неминуемите промени, които винаги настъпват в живота ни. Именно това е основата, която прегръща и Ян Балабан. И започва да плете своите истории, които и на нас помагат да продължим напред. Интересна е и самата фигура на писателя. Казват, че е майстор да описва празнотата. Жанрът, в който твори, е наричан от критиката екзистенциален разказ. Специално внимание заслужават библейските мотиви, които включва фино и ненатрапчиво в историите, които разказва. А всички тези неща са и причината „Може би си отиваме“, подобно на други творби от същия автор, да се превърне във феномен на чешката литературна сцена. Изданието, която сега ви предлага изд. „Изида“, е признато за Книга на десетилетието (2002-2011), като печели най-престижната литературна награда в Чехия – Магнезия Литера за проза през 2005 г., както и най-автентичната читателска награда – Книга на годината в анкетата на Лидове новини през 2004 г. За моментите, в които животът се пропуква... Ангелите на Ян Балабан се появяват точно тогава – когато сърцето е натежало от тъга, а любовта се е отдалечила в безкрая. И приемат всякаква форма, например момиче, което се грижи за гроба на дядо си, или намерено куче, което те прави така необикновено щастлив. Двайсетте истории в тази книга обаче първо се спират на болката, изучават самотата, вслушват се в разочарованието. Ще чуят и твоите, стига да ги има в сърцето ти... Ще ги излекуват. |