"Дими над дърветата
бялата пара,
лисицата малките
вънка изкара,
трепти синевата
дълбока, дълбока
и шушне в тополите
и ясена сока,
пчелата грижливо
прашеца събира -
не ми се умира,
не ми се умира…"
(Писмо) От Николай Хайтов
Здравей, Петре,
Получих книжката ти. Попогледнах надписа и пролазих към първото стихотворение... И сетне прочетох всичките. По средата влезе булката и продължихме - барабар.
Аз поназнайвах нещо за тебе, попрочитал съм някои неща, зная какво си, но никога не съм имал случай да подбера една стихосбирка и да я изчета докрай и да те видя и почувствам, както се казва, цялостно.
Ще ти кажа хубави думи и да знаеш, че са верни. Ти си чудесен поет. Допадаш на сърцето ми, галиш го, трепкаш го, вълнуващ го. Мелодията, която свириш, пада на душата ми като мехлем. В твоите работи има колкото простота, толкова и чар. „Мостът на Фичето...", „Дими над дърветата", „Кукувица", „Храсти" препрочитах и ти се радвах и си мислех, като те гледа човек - трудно може да се досети за тая отлежала медовина, дето тече от тебе.
Не ти пиша от деликатност. Недей да ломиш си удоволствието от това, което ти пиша, поради съмнение. Бъди ми жив и здрав да напишеш още много такива стихотворения и да радваш хорските души.
Сърдечни привети: Николай Хайтов
|