Тед Макей, заможен мъж с красива съпруга и две дъщери, е на път да опре дулото в слепоочието си поради причина, за която никой не подозира, ала внезапно съдбата се намесва, на вратата се звъни, а на бюрото незнайно как изниква саморъчно написана от него бележка с текст „Отвори! Това е последният ти изход!“. Непознатият му предлага съблазнителна сделка – вместо жертва да стане палач, като се присъедини към тайнствена организация. Грабващо начало на същински психологически лабиринт, в който се разхожда един странен опосум, нахлуват болезнени спомени и халюцинации и нищо не е такова, каквото изглежда. Подобно на руски матрьошки една подир друга изскачат енигми, заплитащи високоволтова интрига. Към която и врата да посегне Тед, на нея все пише „Последен изход“, но той неизменно се изкушава да я отвори, защото знае, че едва ли ще е последна…
Федерико Аксат (р. 1975 г.) е сред шеметно бързо утвърдилите се млади представители на съвременната аржентинска литература. Строителен инженер по образование, телекомуникационните му проекти го отвеждат в Съединените американски щати, които се превръщат и в сцена на съспенс и мистерии в неговото творчество. След успеха на първите му три романа – „Бенхамин“, „Аула 19“ и „Блатото на пеперудите“ – настъпва големият триумф. „Последният изход“ е международен бестселър с 34 чуждестранни издатели, преведен на повече от 30 езика, а холивудска компания купува правата за екранизирането му. Мнозина критици сравняват Аксат с Джон Ървинг и Стивън Кинг. Някои търсят паралели с филмите на Кристофър Нолан и Дейвид Кроненбърг. | 