Историята - подобно на милосърдието, подобно на всичко добро или лошо - се учи у дома: спомените и разговорите за съвместно преживяното, преодолените ужаси, споделените шеги и неудържимият кикот. Но в наше време дребните семейни случки почти не се споменават, семействата вече почти не разговарят, Прекалено много изкуствени забавления ни се поднасят, всеки член от семейството има собствена програма и за работа, и за развлечения. Все по-рядко се разказват семейни шеги, все по-малко остават доживотните приятелства, все по-малко са членовете на семейството, които всички почитат (и които вече не очакват почит, защото това не е на мода).
Убеден съм, че „старите" семейства са стари, защото познават миналото си и го помнят!
Иван Д, Станчов
|