Ние наричаме гръцка «митология» сбора от приказни разкази и разнообразни легенди, за които текстовете и изобразителните паметници ни показват, че са били разпространени в гръкоезичните страни между IX или VIII век преди нашата ера - епоха, към която ни отпращат Омировите поеми - и края на «езичеството», три или четири века сред Христа. Това е огромна материя, достатъчно трудна за определяне, с много различен произход и признаци, която е играла и продължава да играе значителна роля в духовната история на света.
Всички народи в определен момент от своята еволюция са си създавали легенди, т.е. приказни разкази, на които за известно време са вярвали - поне донякъде. Легендите, поради това, че намесват сили и същества, възприемани като по-могъщи от хората, спадат най-често към областта на религията. Следователно те представляват повече или по-малко единна система, обясняваща света, където всеки жест на героите, чиито деяния се разказват, се оказва сътворяващ и води до последици, отекващи в цялата вселена. Към този тип принадлежат големите епико-религиозни поеми на индийската литература. В други страни доминира епичният елемент. Разбира се, боговете не липсват в разказа, където действието им е значително, но не се поставя въпросът за сътворяването на света.
|