Въпросът за Конституционните основи на съвременното българско наказателно право представлява значимо предизвикателство пред правната теория. През 1991 г. беше приета новата Конституция на Република България. Независимо от отделните елементи на юридическа приемственост, тя представлява правната основа на едно ново общество, непознато в този му вид на досегашното ни държавно развитие. Новата Конституция, създадена непосредствено след началото на демократичните промени у нас, не стана нито механично продължение на Конституционната уредба от 1971 г., нито опит за реставрация на по-далечното минало отпреди 50-60 години. Макар и приета сравнително набързо и отразяваща редица политически компромиси, независимо от редицата свои несъвършенства, тя не само успя да отрази романтиката на демократичните преобразувания, но и да постави българското общество в една сравнително балансирана правна рамка, даваща простор за развитие на демократичните идеи и принципи. |