За първи път в сравнително най-изчерпателен вид се представя
българското мемориално изкуство от Късното средновековие и
Възраждането. Изяснява се неговата роля в духовното развитие на
нацията. Досега в нито едно енциклопедично или обобщаващо
световния опит издание не е отразена спецификата на българската надгробна пластика
от XVII - XIX в. Особено ценно е запознаването с този дял от българското
каменоделско изкуство за изучаване на родната култура не само като изминат път, но и
като фактор за нейното бъдещо развитие. Надгробната пластика в България от този
период играе важна роля за поддържане и съхраняване на народността и е един от
носителите на българската художествена култура.Запознаването с това изкуство днес е
приближаване към опорните точки на България.
|